Hai cercato щастие
намерени са 2 Изрезки
RACCONTO
В ливадата на една градска градина, с мекото пролетно слънце, сред младата трева, бяха изникнани назъбените и яки листа на Глухарчето. Едно от тях показа прекрасно, жълто цвете, невино, златисто и ясно като залез през май. След немного време цветето стана едно ,,глухарче” едно леко кълбо, украсено от венчета от пухчета залепени къ семенцата, които стояха тясно в цетеъра на глухарчето.
А колко предпаложения правеха малките семена. Калко сънища люлееше тихият нощин вятър, когато първите плахи щурци запяваха своята серенада.
,,Къде ще отидем да напъпим?”
,,Кой знае?”.
,,Само вятърът го знае”.
Една сутрин глухарчето бе сграбчено от невидимите и силни присти на вятъра. Семената потеглиха прилетени до техният парашут и излетяха нанякъде, уловени от въздушното течение.
,,Сбогам...сбогам”, поздравява се малките семена.
Докато мнозинството се приземяваше в добрата земя на зеленчуковите градини и ливади, едно, най-малкото от всички, извърши много кратък палет и попадна в една пукнатина на циметна на един тротоар. Имаше една капка от прах оставена от вятъра и дъжда, тъй бедна в срабнение с добрата, плодородна земя на ливадата.
,,Но е моя цялата!”, си каза семенцето. Без да мисли два пъти, слушило се много добре и започнало незабавно да пуска корепи.
Пред пускатината на циметна имаше една изкривена и надраската пейка. Много на онази пейка често си сядаше един младеж. Беше младеж с измъчен вид и неспокоен поглед. Черни облаци му тежаха на сърцето и неговите ръце бяха стиснати винаги в юмрук.
Когато видя двете назъбени нежно зелени листенца, които си пробиваха път в цимента. Засмя се тъжно: ,,Няма да успееш! Ти си като мене!”, и го стъпчи с един крак.
Ала на следващият ден видя, че листата се бяха надигнали и бяха станали четири. От онзи миг не успя повече да отмести очи от твърдоглавото, смело растение. Свед някой ден изникна цветето, великолепно жълто, като зов за щастие.
За пръв път свед много време угнетеният младеж усети, че възмущението и огорчението, които му тежаха на сърцето започваха да се стопяват. Навигна отново глава и задиша с пълни гърди. Даде един силен юмрук по облегалката на пейката и викна :,,ама разбира се!
Ще можем да го направим!”.
Изпита желание да плаче и да се смее. Докосна леко с пърсти жълтата на цветета. Радтенията усещам любовта и добротата на човешките същества. За малкото и смело глухарче милувката на младежа бе най-хубаво нещо от живота.
Когато сме обезверени и с неспокоен дух, нека да наблюдаваме природата, която хвали своя Създател и нека се опитаме да усетим милувката на Бог върху нас.
Ще открием отново смелостта и живота ще изглежда прекрасен.
inserito il 26/12/2017
RACCONTO
По време на един семинар за двойки, попитали съпругата „ Мъжът Ви прави ли Ви щастлива? Прави ли Ви истински щастлива? „
В това време мъжа вдигнал глава показвайки пълна сигурност. Той знаел, че жена му би казала „Да” защото по време на брака им никога не се е оплаквала от нищо, въпреки това съпругата отговаря категорично „ Не ” - „Не, съпругът ми не ме прави щастлива. „
В този момент мъжът покрусен, потърсил най - близкия изход.
„ Съпругът ми не ме е правил щастлива и не ме прави „ и продължила „ Щастлива съм, обичам съпруга си, но факта дали аз ще съм с щастлива или не, независи от него, а от мен. Аз решавам дали да бъда щастлива във всяка ситуация, във всеки един момент от моя живот, защото ако моето щастие зависеше от нещо, от човек, от обстоятелства или каквото и да е на земята щях да бъда в сериозна опасност. Всичко, което съществува в този живот е непрекъсната еволюция - човешкото съществуване, богатството, тялото ми, времето, удоволствията, приятелите, моето психическо и физическо здраве. Мога да продължа с едни безкраен списък...аз решавам дали да бъда щастлива. Ако къщата ми е празна или пълна: ще бъда щастлива, ако излизам с приятели и ме оставят на мира: щастлива съм! Сега съм омъжена, но бих била щастлива и ако бях сама. Щастлива съм за себе си. Другите неща, моменти и ситуации наричам преживявания, които могат или немогат да дадат радостни или тъжни моменти. Когато някой умре пак съм щастлив човек, който обаче е в неизбежен момент - тъга. Уча се на опит не от предходните неща, а от вечните като прошка, взаимопомощ, разбиране, приемане, любов, контрол.
Има хора, които казват сега немога да бъда щастлива, защото се чувствам зле, защото ми трябват пари, защото ми е горещо или защото някой ме е обидил, защото някой е спрял да ме обича или защото не съм достатъчно оценена, защото съпругът ми не е това, което очаквах, или децата ми не ме правят щастлива, защото моята работа е посредствена, така нататък...
Обичам живота си, не защото е по лесен от този на другите, а защото реших да бъда човек, отговорен за собственото си щастие, и освобождавам от тази тежест съпругът ми и всички останали. Така животът на всички около мен е по лек. По този начин съм щастлива в брака в продължение на много години.
Никога не позволявайте на някой да поеме тази огромна отговорност да отговаря за щастието Ви. Бъдете щастливи дори когато е горещо, когато сте болни, и нямате пари, дори когато някой ви е наранил, или не чувствате обич и не сте достатъчно оценени. Достатъчно е да помолим Бог за спокойствие, да приемем нещата, които неможем да променим, и кураж да променяме тези, които могат да бъдат променени и мъдрост да познаваме разликата между тях. Не позволявайте на нещата да се отразяват върху теб - променяй за да бъдеш щастлив!
изпратено от Sr Francesca Montanaro, inserito il 26/12/2017
I tuoi ritagli preferiti
Любими изрезки
Изпрати изрезка