Изрезки за следващия празник:

1 ноември 2020
TUTTI I SANTI

Евангелие: Mt 5,1-12

Любими изрезки

ОБНОВИ ТЪРСЕНЕТО

Всичите изрезки

Списък по азбучен ред.

Изпрати изрезка

RACCONTO

НА ПЪТ С ВЯТЪРА

Бруно Фереро

В ливадата на една градска градина, с мекото пролетно слънце, сред младата трева, бяха изникнани назъбените и яки листа на Глухарчето. Едно от тях показа прекрасно, жълто цвете, невино, златисто и ясно като залез през май. След немного време цветето стана едно ,,глухарче” едно леко кълбо, украсено от венчета от пухчета залепени къ семенцата, които стояха тясно в цетеъра на глухарчето.

А колко предпаложения правеха малките семена. Калко сънища люлееше тихият нощин вятър, когато първите плахи щурци запяваха своята серенада.
,,Къде ще отидем да напъпим?”
,,Кой знае?”.
,,Само вятърът го знае”.

Една сутрин глухарчето бе сграбчено от невидимите и силни присти на вятъра. Семената потеглиха прилетени до техният парашут и излетяха нанякъде, уловени от въздушното течение.
,,Сбогам...сбогам”, поздравява се малките семена.

Докато мнозинството се приземяваше в добрата земя на зеленчуковите градини и ливади, едно, най-малкото от всички, извърши много кратък палет и попадна в една пукнатина на циметна на един тротоар. Имаше една капка от прах оставена от вятъра и дъжда, тъй бедна в срабнение с добрата, плодородна земя на ливадата.

,,Но е моя цялата!”, си каза семенцето. Без да мисли два пъти, слушило се много добре и започнало незабавно да пуска корепи.

Пред пускатината на циметна имаше една изкривена и надраската пейка. Много на онази пейка често си сядаше един младеж. Беше младеж с измъчен вид и неспокоен поглед. Черни облаци му тежаха на сърцето и неговите ръце бяха стиснати винаги в юмрук.

Когато видя двете назъбени нежно зелени листенца, които си пробиваха път в цимента. Засмя се тъжно: ,,Няма да успееш! Ти си като мене!”, и го стъпчи с един крак.

Ала на следващият ден видя, че листата се бяха надигнали и бяха станали четири. От онзи миг не успя повече да отмести очи от твърдоглавото, смело растение. Свед някой ден изникна цветето, великолепно жълто, като зов за щастие.

За пръв път свед много време угнетеният младеж усети, че възмущението и огорчението, които му тежаха на сърцето започваха да се стопяват. Навигна отново глава и задиша с пълни гърди. Даде един силен юмрук по облегалката на пейката и викна :,,ама разбира се!
Ще можем да го направим!”.

Изпита желание да плаче и да се смее. Докосна леко с пърсти жълтата на цветета. Радтенията усещам любовта и добротата на човешките същества. За малкото и смело глухарче милувката на младежа бе най-хубаво нещо от живота.

Когато сме обезверени и с неспокоен дух, нека да наблюдаваме природата, която хвали своя Създател и нека се опитаме да усетим милувката на Бог върху нас.

Ще открием отново смелостта и живота ще изглежда прекрасен.

inserito il 26/12/2017