Hai cercato рождество христово
намерени са 3 Изрезки
RACCONTO
1. Къде отиде Витлеемската звездата?
Когато Влъхвите напуснали Витлеем, се сбогували любезно с Йосиф и Мария, целунали малкия Исус, погалили вола и магарето. После, с въздишка се качили на прекрасните си впрегатни животни е си заминали.
„Нашата мисия е изпълнена“ - казал Мелхиор, придърпвайки сбруята на своята камила, която иззвъняла. „Да се връщаме в къщи!“ - възкликнал Каспар, дърпайки поводите на белия си кон. „Вижте, звездата продължава да ни води!“ - заявил Валтасар. Витлеемската звезда в небето се насочила на Изток. Керванът на Влъхвите се насочил натам, лъкатушейки през юдейската пустиня. Звездата ги водела и Влъхвите продължавали пътя си спокойни и уверени. Звездата била толкова голяма и блестяща, че дори и през деня се виждала ясно. Така, за няколко дни, Влъхвите стигнали до планината, където се били срещнали и където техните пътища се разделяли. И именно тази нощ търсили звездата в небето, но напразно - била изчезнала. „Нашата звезда я няма вече“ - оплакал се Мехиор - „дори не си взехме довиждане с нея!“ В гласът му се долавяли нотки на плач. „Спокойно“-отвърнал Каспар, който бил практичен. „Сега ще можем да се оправим и сами. Ще помолим да ни упътят овчарите и минаващите керванджии.“ Валтасар внимателно и с тревога изучавал небето, надявал се да види отново своята звезда. Дълбокото и необятно кадифено синьо небе било осеяно със звезди - малки и големи, но Витлеемската звезда, с неповторимото си златно сияние, определено не била там вече. „Къде ще да се е дянала?“-попитал разочарован. Никой не отговорил. Смълчани, поели отново на Изток.
Мълчаливият керван се озовал скоро на един кръстопът. Кой бил правилният път? Видели едно стадо, пръснало се по склона на планината и потърсили овчаря. Бил млад човек, с любезни очи. Младият човек се приближил и без да се колебае, посочил на Влъхвите пътя, по който да поемат, а после им предложил на всички мляко и сирене. В този момент, на челото му се появило едно малко, неповторимо златно сияние.
Влъхвите поели отново по пътя си умислени. Не след дълго пристигнали в един град. На прага на малка къща, една жена нежно люлеела детето си в люлката. Валтасар видял на челото й едно златно сияние и се усмихнал. Започвал да разбира.
По-нататък, отстрани на пътя, попаднали на един керванджия, който се суетял около една от своите камили, която била паднала и разпръснала товара наоколо. Един минувач се бил спрял и му помагал да вдигне на крака бедното животно. Валтасар видял ясно едно малко златно сияние да блести на челото на състрадателния минувач.
„Сега знам какво се случило с нашата звезда!“ - възкликнал Валтасар с приповдигнат тон. „Избухнала е и частиците й са попаднали навсякъде, където има хора с добри и щедри сърца!“ Мелхиор се съгласил: „Нашата звезда продължава да показва пътя на Ветлеем и да носи посланието на Светото Детенце, че онова, което има значение, е любовта“. „Конкретните жестове на любовта и добротата заедно образуват една нова Витлеемска звезда“ - заключил Каспар. И се усмихнал, защото на челата на неговите другари в приключението, се било появило едно малко, но неповторимо златно сияние.
Има жени и мъже, които запазват в себе си парченце от Витлеемската звезда. Наричат се християни.
inserito il 26/12/2017
TESTO
2. Рождество Христово. Защо Исус идва?
Защо Исус идва? Как може съвременният човек да се изправи пред тази новина? А Рождество, какво е това?
Рождество е любовта на Исус към човека.
Новото Същество влиза в света. Ново Същество - такова, каквото преди не е имало, в новината за неговото взаимоотношение с хората.
Едно Ново Същество влиза в света - светът на истинския Бог.
...
Едно ново създание побеждава старото създание. Древното творение се противопоставя на новото, но с Рождество се завръща топлината в света и всичко откликва на Божия повик, на Тайнството което е тук.
Невъзможното, т.е. Тайнството, не е вследствие заслугите на човека. И въпреки това, тук се случва нещо - огън, усещане, което обгръща, топлина, която взима превес над необятнaта ненавист на света.
Тук е предусещането за нещо ново, което изпълва с ентусиазъм и всичко започва да придобива конкретни измерения. Именно поради това, поражда голямo обожание и поклонение. По Божията милост и в определеното време, Божият Син дойде като дете в човешката история, възприемайки правилата и формулите на съществуването.
В спомена и паметта за този Факт, свидетелството на Божия Син изпъква с все по-голяма сила, a безсилието на злото става доминираща фигура в цялата история.
Така, през всеки ден от живота, в ръцете на християнския народ остава залога за властта на Бог във времената и молитвата към Мадоната, които да се изпълнят при всякакви обстоятелства.
Любовта, която ни казва винаги правилното нещо,
Любовта към Исус,
Любовта към ближния,
Любовта към онзи човек,
Любов, любов, какво велико нещо!
Рождеството на Исус,
Рождеството на любовта,
Рождество подхранва любовта и сгрява сърцата.
inserito il 26/12/2017
PREGHIERA
Какво мога да ти дам, Детенце Исусе?
Ако бях пастир, щях да ти дам агънце,
ако бях певец, щях да ти пея моята хвала.
Какво, тогава мога да ти подаря?
О, Малко и Велико Детенце, нека да бъда като мъдреците:
готов като тях да следвам звездата и да разбирам,
че най-големите дарове за тебе са любов и смирение.
Във Витлеем дойдох с празни ръце,
Ако бъда внимателен към всеки,
Ако бъда способен само да обичам,
Аз ще ти принасям тези дарове
И твоята узмивка ми е най скъпа награда.
inserito il 26/12/2017
I tuoi ritagli preferiti
Любими изрезки
Изпрати изрезка