Изрезки за следващия празник:

1 ноември 2020
TUTTI I SANTI

Евангелие: Mt 5,1-12

Любими изрезки

ОБНОВИ ТЪРСЕНЕТО

Всичите изрезки

Списък по азбучен ред.

Изпрати изрезка

RACCONTO

Къде отиде Витлеемската звездата?

Бруно Фереро

Когато Влъхвите напуснали Витлеем, се сбогували любезно с Йосиф и Мария, целунали малкия Исус, погалили вола и магарето. После, с въздишка се качили на прекрасните си впрегатни животни е си заминали.

„Нашата мисия е изпълнена“ - казал Мелхиор, придърпвайки сбруята на своята камила, която иззвъняла. „Да се връщаме в къщи!“ - възкликнал Каспар, дърпайки поводите на белия си кон. „Вижте, звездата продължава да ни води!“ - заявил Валтасар. Витлеемската звезда в небето се насочила на Изток. Керванът на Влъхвите се насочил натам, лъкатушейки през юдейската пустиня. Звездата ги водела и Влъхвите продължавали пътя си спокойни и уверени. Звездата била толкова голяма и блестяща, че дори и през деня се виждала ясно. Така, за няколко дни, Влъхвите стигнали до планината, където се били срещнали и където техните пътища се разделяли. И именно тази нощ търсили звездата в небето, но напразно - била изчезнала. „Нашата звезда я няма вече“ - оплакал се Мехиор - „дори не си взехме довиждане с нея!“ В гласът му се долавяли нотки на плач. „Спокойно“-отвърнал Каспар, който бил практичен. „Сега ще можем да се оправим и сами. Ще помолим да ни упътят овчарите и минаващите керванджии.“ Валтасар внимателно и с тревога изучавал небето, надявал се да види отново своята звезда. Дълбокото и необятно кадифено синьо небе било осеяно със звезди - малки и големи, но Витлеемската звезда, с неповторимото си златно сияние, определено не била там вече. „Къде ще да се е дянала?“-попитал разочарован. Никой не отговорил. Смълчани, поели отново на Изток.

Мълчаливият керван се озовал скоро на един кръстопът. Кой бил правилният път? Видели едно стадо, пръснало се по склона на планината и потърсили овчаря. Бил млад човек, с любезни очи. Младият човек се приближил и без да се колебае, посочил на Влъхвите пътя, по който да поемат, а после им предложил на всички мляко и сирене. В този момент, на челото му се появило едно малко, неповторимо златно сияние.

Влъхвите поели отново по пътя си умислени. Не след дълго пристигнали в един град. На прага на малка къща, една жена нежно люлеела детето си в люлката. Валтасар видял на челото й едно златно сияние и се усмихнал. Започвал да разбира.

По-нататък, отстрани на пътя, попаднали на един керванджия, който се суетял около една от своите камили, която била паднала и разпръснала товара наоколо. Един минувач се бил спрял и му помагал да вдигне на крака бедното животно. Валтасар видял ясно едно малко златно сияние да блести на челото на състрадателния минувач.

„Сега знам какво се случило с нашата звезда!“ - възкликнал Валтасар с приповдигнат тон. „Избухнала е и частиците й са попаднали навсякъде, където има хора с добри и щедри сърца!“ Мелхиор се съгласил: „Нашата звезда продължава да показва пътя на Ветлеем и да носи посланието на Светото Детенце, че онова, което има значение, е любовта“. „Конкретните жестове на любовта и добротата заедно образуват една нова Витлеемска звезда“ - заключил Каспар. И се усмихнал, защото на челата на неговите другари в приключението, се било появило едно малко, но неповторимо златно сияние.

Има жени и мъже, които запазват в себе си парченце от Витлеемската звезда. Наричат се християни.

Рождество Христово

inserito il 26/12/2017