RACCONTO
ЕДНА МАЛКА БУРМА
В корпусът на един гигантски кораб имаше една малка бурма, дребна и незначителна, която заедно с другите бурми, малки и незначителни като нея крепеше заедно двастоманени листа. През едно пъртуване по средата на Индийския океан малката бурма реши, че и доиде до гуша от онзи неин мрачен и лошо възнаграден живот (за много години никой никога не и бил казал ,,благодаря” за онова, което е правила) и избухна:,,Отиваи си!Реших!”.
,,Ако ти си отидещ ще си отидеш също и ние!”, казаха другите бурми.
Наистина, веднага щам малката бурма започна да се люлее там, където бе настанена, също и другите взеха да се олюляват. При всеки удар на вълна, малко повече.
Гвоздеите, които стягаха обшиката на кораба протестираха: ,,така и ние също сме принудени да изоставим нашето място...”.
,,За Бога, спри!”, викаха стоманените листа на другата”. Ако няма никой, който да ни крепи заедно, за нас е свършено!”.
Желанието на малката бурма да изостави своето място се разпространи в един миг по целият гигантски корпус на кораба.
Цялата постройка, която преди предизвикваше вълните с голяма увереност, започна да пращи тежко и да трепери.
Всички пистове, нервюри, дъски, бурми и гори малките гвозден на кораба решиха тогава да изпратят послание до бурмата, за да се откаже от своето намерение:
,,целят кораб ще се разпадне, ще се потопи и никой от нас няма да види отново родината”.
Малката бурма се почувства поласкана от тези думи и изведнъж откри, че е много по-важна отколкото си е мислила. Тогава изпрати да кажат на всички, че ще остане на своето място.
Всеки от нас има едно място в мисълта на Бог и в историято на света.
Било малко или голямо не би трябвало да ни засяга.
Важно е да се правин добре нашият дълг всеки ден с радост.
inserito il 26/12/2017
I tuoi ritagli preferiti
Любими изрезки
Изпрати изрезка