Изрезки за следващия празник:
24 ноември 2024
XXXIV DOMENICA DEL TEMPO ORDINARIO (ANNO B) - CRISTO RE
RACCONTO
БАМБУКЪТ
В една прекрасна растял бамбук с благороден виг. Господорят на градината го обичаше повечеот всички други дървета. Година след годинаа, бамбукът растял и ставал як и хубав. Защото бамбукът знаел добре, че Гоподарят го обичал и бил щастлив за това. Един ден, Господарят се доближи го своето любимо дърво и му каза: ,,Драги бамбук, имам нужда от теб”.
Прекрасното дъро усети, че е дошъл моменто, зя който е бил създаден и каза с голяма радост: ,,Господарю, готов съм. Употреби ме, както ти жлаеш”.
Гласът на Господаря беше тежек: ,, За да те изпалзвам длъжен съм да те посека!”.
Бамбукът се изплаши: ,,Да ме насечеш, Господарю? Мен, по-хубавият от дърветата в твоята градина? Не, моля те, не! Употреби ме за твое удовалствие, господарю, но, моля те, не ме сечи”.
,,Скъпи мой, бамбук”, продължи Господарят, ,,ако не мога да те поваля, не мога да те изпалзвам”.
Градината изпадна в дълбоко мълчание. Дори вятърът престана да духа. Бавно бамбукът наведе своята великалепна корона и прошепна: ,,Господарю, ако не можеш да ме изпалзваш без да ме събориш, събори ме”.
,,Скъпи мой, бамбук”, каза отново Господаря, ,,не само трябва да те съборя, но дори да ти отрежа клоните и листата”.
,,Господарю мой, имай милост. Унищожи красотата ми, но остави ми клоните и листата!”.
,,Ако не мога да ги отрежа, не мога да те изпалзвам”.
Слънцето скри своето лице, една изплажена пеперуга изхвърча. Преперейки, бамбукът каза слабо: ,,Господарю, отрежи ги”.
,,Скъпи мой, бамбук, длъжен съм още повече да ти направя. Трябва да те разцепя на две и да ти измъкна сърцето. Ако не мога, не мога да те изпалзвам”.
Бамбукът се наведе до земята и прошепна: ,,Господарю, цепи и измъкни”.
Така Господарят на градината събори бамбукът отряза клоните и листата, разцепи го на две и му извади сърцето. После го пренесе, където извираше извор от хладна вода близо до своите ниви, които се измъчваха поради сушата. Внимателно свърза към извора един край от любимят си бамбук, а другият насочи към изсъхналите ниви.
Прозрачната, свежа, сладка започна да тече по тялото на бамбука и достигна донивите. Бе засаден ориз и реколтата бе отлична.
Тъй бамбукът стана един голям благослов, дори да е бил повален и разрушен.
Когато беше еддно великолепно дирво, живееше само за себе си и се оглеждаше в собствената си красота. Покосено, ранено и обезобравено беше станал канал, който Господарят употребяваше за да направи плодовито своето царство.
Понякога Господ иска големи жертви и това изглежда една несправедливост от страна на Бог. Да не забравяме, че Той има нужда от нашето сътрудничество за да спаси света.
inserito il 26/12/2017
I tuoi ritagli preferiti
Любими изрезки
Изпрати изрезка