RACCONTO
КОЛКОТО СОЛТА
Имало едно време един цар, който отговарял на аристократичното име Хенрих Мъдрият. Имал три дъщери, които се напичали Аида (Зора), Бетина и Шарлота. Дълбоко в себе си, царят редпочитал Шарлота. Въпреки това, трябвайки да посочи само една от тях за наследяването на трона, извикал ги всичките три и ги запитал: „Мои дъшери любими, как ме обичате?”. По-голямата отговори: „ Татко, аз те обичал колкото светлината на деня, колкото слънцето, Рето дава живот на растеията. Ти си щастието ми!”.
Идовлетворен, царят сложил да седне Аида от дясната си страна, след това повикал втората дъщеря. Бетина заявила: „Татко, аз те обичам колкото най-голямото съкровище на света, твоята мъдрост струва повече от злато и скъпощенни камъни. Ти си моето богатство!”.
Поласкан и полюлян(залъган) от тази синовна възхвала, царят сложил да седне Бетина от ляата си страна. Поси повикал Шарлота. „А ти, моя малка, как ме обичаш?”, попитал нежно. Девойката го погледнала втренчено в очите и отговорила без да се колебае: „ Татко, аз те обичам колкото готварска сол!”.
Царят се слиса: „ Какво каза?”.
„Татко, аз те обичам колко готварска сол”.
Царският гняв гръмнал ужасно: „Безсамница! Как смееш, ти, светлина за моите очи, така се -държиш с мен? Върви си! Ти си прокудена и обезнаследена!”.
Чещастната Шарлота, изплаквайки всичките си сълзи, напуснала замъка и царството на своя къща. Намерила място в кухните на съседният цар и, понеже била красива, добра и опитна, -акратко станала главната готвачка на краля.
Един ден в двореца пристигнал цар Хенрих. Всички говорили,че бил тъжен и сам. Бил имал три дъщери, ама първата била избягала с един калифорнийски китарист, втората била замина-ла за Австралия да отглежда кенгури, а най-малката я бил изгонил вън той...
Шарлота тутакси разпознала своя баща. Застанала до печките и приготвила своите най-добри -стия. Но вместо сол във всички сложила захар.
-коядът станал фестивал на гримасите: всички вкусвали и изплювали немного възпитано салфетката. -ралят, червен от гняв, извикал готвачката.
Милата Шарлота пристигнала и казала нежно: „ преди врем, моят баща ме езгони защото бях казала, че го обичам колкото готварска сол, която дава вкус на всички храни. Така, за да не му поднеса друга мъка, заместих неудобната сол със захар”.
Цар Хенрих станал със сълзи в очите: „Това е, солта на мъдростта, която говори чрез твоята -ста, дъще моя. Прости ми и приеми короната ми”.
-Станало голямо празненство и всички проляваха сълзи на радост: бяха всичките соле-и, уверяват летописите на времето. Да не забравили никога тези думи и да се стараем да дадем вкус на всички наши думи - действия.
inserito il 26/12/2017
I tuoi ritagli preferiti
Любими изрезки
Изпрати изрезка